Тренировъчната площадка

Понеже вълната отслабваше све повече и повече момчето хвана и издърпа катаната от земята след което я хвана с лявата ръка за острието а с дясната за дръжката и започна да избутва вълната назад.
-Малко помощ ?
Отговори момчето и продължи да бута без напредък.

Чист въздух и... полъх на битка? След известно време, прекарано в лутане и солени ругатни, Рюу най-после излезе на нещо, наподобяващо тренировъчна площадка поне малко. Бавно пристъпваше по настилката, а академичната униформа, която така и не бе облякла, а просто наметнала, се поклащаше след нея като наметало на супергерой. Ако в този момент Супермен можеше да я види, сигурно щеше да пукяса и да се обърне в гроба от гледката. Но необезпокоявана от мисли за външния си вид, чернокоската се огледа за някой по-представителен... по-предизвикателен и готов да се разхвърля наоколо. Забеляза водещата се битка и застана до едно чучело недалеч от сцената. Неспокойно започна да почуква с върха на Асаучито по едната си обувка, наблюдавайки случващото се.
- Деца на бойното поле... Занпакутоу срещу Асаучи... Не може да е по-интересно... - прошепна момичето и измери с поглед сенсея, докато се опитваше да се настрои така че да долови мощността на рейатсуто му. Или по-скоро го измерваше с поглед, за да прецени дали да напада първа.

И когато битката приключи... Рюу беше леко разочарована, че успя да се 'наслади' само на края. През главата й прехвърча мисълта "Само толкова?", когато другите двама отърваха кожи. Чернокоската им хвърли по един, до известна степен въпросителен, поглед. Е, не бе разбрала какво да очаква, но какво толкова. Съсредоточи се върху сенсея си и кимна с глава.
- Хеби Рюуко.
Кратко и еднозначно. Направи няколко бавни крачки към мъжа, а пръстите й се затегнаха около дръжката на Асаучито. Държеше катаната почти вертикално надолу, а ръката й бе обърната леко навън, в готовност да замахне, ако й се наложеше да се отбранява.
- Е, на какво ще се учим... сенсей?

- Не съм готова за битка... Готова съм за всичко, което вероятно би последвало. - рече чернокосата и изгледа мъжа пред себе си. Нямаше да я пусне да нанесе удар толкова лесно. По-скоро я примамваше близо до себе си, за да може да я нокаутира и да й натрие носа. Да, мнителността се вписваше в качествената й характеристика. Момичето премери с поглед сенсея. Атаката от въздуха щеше да бъде нещо красиво, но и доста неефективно, защото движенията й щяха да се забавят. Трябваше бърз пробив, действие, което да гарантира и нейната безопасност... До каквато и степен да бе възможно това. Свали 'наметалото си'-тип Супермен и застана в лек разкрач на няколко метра от мъжа. Възнамеряваше да се позабавлява. Имаше нужда от малко бой, че да й дойде акълът на място.
- Сенсей, само не бъдете груб с новата ученичка! - подвикна Рюу към мъжа и стисна дръжката на катаната с дясната си ръка. Прехвърли оръжието от лявата си страна, върхът отново сочеше надолу, а широката част на острието гледаше към земята. Чернокоската приведе леко глава и се засили към Киуширо като катаната все още стоеше от лявата й страна. Скаси дистанцията бързо, прецени разстоянието и използва засилката си, за да се плъзне по настилката, когато клекна надолу с изпънат десен крак. Беше по-приведена от преди, а дясната й ръка по команда се изпъна в лакътя, поднасяйки със себе си катаната. Затъпеното острие бе насочено по диагонал, отдолу нагоре и отляво надясно, през тялото на мъжа. Катаната трябваше да мине под ръката и оръжието на другия, така че да му е по-трудно да се защити с него. С малко повече късмет или щеше да подкоси краката му със своя изпънат, или щеше да го накара да избегне атаката, отскачайки във въздуха или назад. И в двата случая щеше да остане доволна. Ако не... е, в една битка винаги имаше губеща страна.

- Играете мръсно, сенсей. - изсъска чернокоската и се изправи с широка усмивка на лице. - Може би щеше да бъде по-честно, ако и аз разполагах с повечко техники в списъка с умения... О, момент... така е по-забавно.
Рюу се нахили още повече и тръсна глава, карайки косата й да се разпилее по гърба й. Втори рунд, да... Лесно е да се каже. Беше свикнала да се бие с пияни мошеници, които преваляха буквите, заради съдържанието на алкохол в кръвта им. Това беше различно. Явно бе време да градира уменията си. И щеше да се постарае. Измери с поглед разстоянието и се вгледа в крака на мъжа. Беше й подозрителен. Очакваше ритник в почти всички случаи, но какво толкова. Отново прехвърли катаната от лявата си страна, държейки я здраво. Направи бърз план на движенията си и се засили към сенсея. Тичаше срещу него, пазейки тялото с леко сгънатите си ръце. Щом стигна на около три метра от Киуширо, направи лек 'завой' откъм страната на сгънатия му крак, така че да не му позволи да я изрита на момента. Рязко премести катаната пред себе си и замахна към острието на мъжа. При евентуален сблъсък на оръжията, бе готова да стрелне единия от двата си крака, така че да го изрита или в корема или в бъбреците.

"Няма да проработи!" - прокънтя в главата на момичето. Беше прекалено лесно. Онзи дори можеше да я събори на земята, а й отваряше възможност тя да го стори. Или беше намислил нещо, или беше прекалено глупав. Чернокоската се ухили озъбено. Вътрешният й крак бе по-напред и премести тежестта си на него. Натисна катаната. Отдавна не се бе случвало някой да спре удара й, но... е, бе нормално. Все по-често щеше да бъде спирана. Пък и самата тя си налагаше някакви граници. Последното, което искаше, е да действа самоубийствено. Съвзе се. Губеше си времето в размисли, а не разполагаше с много такова. Смени стратегията си. Бе стегнала целия крак, намиращ се от вътрешната й страна, за да може да издържи тежестта й. Мръдна леко този от външата й, страната, от която дойде замахът с оръжието. Продължи да натиска. Щеше да действа изненадващо. Вдигна външния си крак, свит в коляното, и се постара да създаде илюзията, че го насочва с цел да ритне Киуширо в бъбреците. Но вместо това, от почти хоризонталното си положение, кракът й се изправи отвесно, все така свит в коляното, и Рюу насочи стъпалото си към коляното на присвития му напред крак. Злобата й желанието й бяха в повечко. Продължи да натиска и катаната. С малко повече късмет и сила, щеше да подбие равновесието му и да го свали на земята. Да се надява да му счупи коляното беше малко прекалено.

- Тч... - чернокоската изруга тихичко и тръсна глава, за да се осъзнае. Стоеше на четири крака, леко замаяна от удара. Това се проточваше твърде дълго. Омръзна й да атакува и да бъде изигравана подло. Раздвижи глезена си изсумтя раздразнено. Щеше да смени подхода. Изправи се бавно, тръсна косата си и разтри натъртените си ръце. Стисна здраво катаната и се изправи срещу сенсея. Нямаше да му се даде. Никога не се предаваше.
- Сенсей, мисля, че вече ми е досадно. Какво ще кажете да спра да се правя на луда с неуспешни атаки и не атакувате вие. Да видим с какво ме превъзхождате и как действате. Е?
Момичето зае лек разкрач, десния крак й бе по-напред от другия, изпъна дясната си ръка не особено високо, държейки катаната. Острието не беше напълно отвесно, а под малък ъгъл. Лявата й ръка също бе на дръжката, давайки по-голяма стабилност на захвата й. Приведе леко глава, готова за атаката на мъжа, ако Киуширо се решеше да я атакува.

Друго момиче се появи на площадката. С обичайния си незаинтересован поглед, синекоската огледа обстановката, докато изтупваше нехайно новата си униформа. Някак си облеклото й допадаше - чувстваше се свободна в него. Единствено материята бе леко груба, но щеше да го преживее.
Като за начало фокусира чернокосо момиче, което тъкмо се изправяше и ядно бръщолевеше нещо на сенсея. След нея забеляза още една чернокоса фигура, настанила се удобно на земята. Аюми се спря на място и безучастно къстоса ръце, освобождавайки се от дрехите, които мъкнеше в тях. Те се разпиляха намачкани по замеята, но синеоката дори не забеляза.

Кинсей стигна до площадката и отдели няколко секунди да се огледа наоколо. Нищо кой знае колко фрапиращо...просто тренировъчна площадка. Не беше сигурен дали е очаквал друго. Младежът спря погледа си на шинигамито, което тренираше с някакво друго момиче и се приближи до двамата, спирайки се на няколко метра встрани :
-Здравейте. Името ми е Кинсей, Кинсей Кагари. Бях инструктиран да дойда дотук, за да започна обучението си... - младежът наклони леко глава на една страна, изучавайки външния вид на шинигамито - Вие, предполагам, сте инструкторът, към когото бях препратен?

Офф : Ако може само името ми да бъде сменено с това на персонажа... ^^

Ююми влезе на площадката,отиде до момчето,с което бяха на входът и каза:
-Казвам се Ююми Зутсу,а ти?

Зутсу огледа Асаучито си и каза:
-Да,имам въпрос.Може ли да сваля тази униформа,ще се сваря?

Ююми се намръщил и казал:
-Аз нямам.

-Нямам нищо против униформата, дори напротив. И нямам въпроси дотук. - Кинсей подхвърли меча в една ръка, колкото да прецени тежестта му и го завъртя пробно няколко пъти около тялото си. Оръжието не беше много тежко, също така беше и сравнително лесно за контролиране...ако не се лъжеше щеше да привикне бързо с него.
-Макар и да съм използвал няколко хладни оръжия преди, катаните не са сред тях. Чакам инструкции. - промълви младежът, отпускайки ръка, като остави острието почти да опре земята...

-Щом това са инструкциите... - Кинсей сви леко рамене и вдигна меча пред себе си, отделяйки няколко секунди, за да подобри баланса на стойката си. Глождеше го неприятното предчувствие, че самият той ще се озове на земята след тази атака...все пак щеше да атакува. Заповедите на висшестоящите се изпълняваха без въпроси, а и това щеше да помогне на собственото му обучение. Младежът приклекна леко и кимна. Беше уравновесил тялото си колкото можеше.
-Идвам. - лаконично каза обучаващото се шинигами и се стрелна напред към сенсея. Трябваше да направи някаква по-идейна атака, да затрудни обучаващото го шинигами...Младежът симулира фронтална атака, вдигайки асаучито над главата си, но вместо надолу го завъртя, за да удари кръста на мишената си отдясно. Това обаче също беше финт - в удара отдясно нямаше почти никаква вложена сила. Същинската атака беше третият замах, с приклякане, насочен към сгъвките на колената на сенсеят. Кинсей изпълняваше атаката си с концентрирано изражение - можеше само да се надява лъжливите атаки да разколебаят защитата на шинигамито достатъчни, за да го затруднят. Едва ли щеше да удари, но ако се представеше по-добре...може би самият той нямаше да отнесе някоя контраатака.