Тренировъчната площадка

Момчето стъпи надъхано на площадката.Тъкмо сега бе дошъл от академията и видя сенсея.Той му каза:
Хей сенсеи хаиде идваите да ме учите и за какво не ме ичакахте и си тръгнахте?

Мочмето имаше добри рефлекси и погледна учителя си.Той бързо реагира отсъпи насаде сви дцете си на кръст и продалжи да ходи назад.Той бе сигорен,че ще оспее да блокира атаката.След това момчето се засили отскочи нагоре и сви ръцете си отново на кръст ,като се надяваше да е блокирало атаката

Момчето извади своя Асаучи и го изкара.След това се засили към сенсея отскочи силно нагоре и ко нападна от въздуха.Той бе забравил миналия път за Асаучи,но сега вече когато сенсея му каза вече го извади.Отначало момчето мислеше,че трябва с ръце да блокира атаката ,но сега знаеше ,че трябва с ....След това момчето размахна меч към своя учител.

Риката дойде на площадката със своя Асаучи и видя битката между сенсея и другото момче като реши да не се включва веднага, а да гледа отстрани. Тя седна на един камък, подпря катана до себе си и се загледа в битката.

Малко по късно се появи и Араши които веднага забеляза момичето.Необикновенно не навсякаде има червенокоси.Реши да остане прав и да изчака сенсеят да си свърши работата с момчето което се учеше да блокира.Араши се подпря до едно дърво където да не пречи на трениращите и се загледа в битката.Може да му е от полза ако трябва да се пробва срещу сенсея да му знае слабостите.

-Ъми аз съм Араши...
След думите си момчето леко се почеса по главата и почака може би момичето да отговори или сенсея да се изхили злобно.

Черенокоската се изправи, погледна двете момчета и каза:
-Здравейте! Аз се казвам Миато - Риката Миато. Приятно ми е!
След което мило се усмихна.

-Ооа.
Араши веднага хвана катаната и я сложи пред себеси и я обърна на страни.С лявата ръка подпираше устрието а с дясната бе стиснал здраво дръжката застана близко до момичето за да може да защити и нея.Щеше да се получи зле ако сенсеят удари с голяма сила момчето няма да може да я издържи..

В първия момент момичето се стресна, но след няколко секунди се озъсна и стисна здраво дръжката на Асаучи-то си. След което се опита да избегне идващия към тях удар като първо си помисли:
-Занпакто срещу Асаучи - малко е нечестно, но както и да е!
Тя просто отскочи настрани като си отдалечи на безопасно разтояние от острието на Занпактото му, но после се сети и за Араши, но беше вече късно защото беше се отдалечила на доста голяма разтояние.

-Ах.
Момчето се изправи и подаде рака на момичето като едновремено се търкаше за кръста.При зблъсака на остриетата му натежа доста от огромната сила и това повлия наи вече на кръста.
-Трябва ни план може би другото момче ще помогне също.

След няколко минути Миато стана от земята като погледна охлузените си ръце, от които вече потичаше кръв. Тя вдигна Асаучито.
-Никакъв план.... аз...аз нападам... д... директно... - отговори Миато като отвреме на време изкашляше малко кръв, която се сливаше със цвета на косата й. В следващия миг Миато се засили към сенсея си, скочи над него и вертикално замахна към него със всички сили.

Изведнъж видя как момичето прехвърча назад но за щастие падна на крака и все пак 100 метра не бяха малко.
-Иии.
Момчето се стресна от приближаващата напаст.Стисна здраво дръжката и и замахна противоположно на удъра на сенсея като си даде малко упора от краката.

Миато се изправи като беше още малко дезориентирана и дръжката на Асаучито й беше в кръв. След няколко секунди тя забелаза сенсея, който се беше нахвърлил срещу другото момче, но все още беше малко объркана и незнаеше какво точно да направи. Тя започна да пристъпва напред като започна да обмисля ходовете си. В този миг тя се изсили напред към сенсея, като помисли, че щом ръцете му са заети бе трябвало да няма почти никаква защита. Тя се доближи от дясно и замахна кам сенсея си откъм кръста му.

Араши се възползва и премести момичето зад него.
-Хвани се за мен !
Момчето заби катаната в земята и здраво се хвана за нея и клекна.Погледна напред и сякаш идваше апокалипсис.
-Стига бе тоя сенсеи избива конкоренцията.
След което се стегна и зачака удърната вълна

Миато беше твърде изморена, за да прави каквито и да е движения, но все още имаше някаква сила, за да се движи. Момичето се изправи бавнои застана до Араши като влачеше след себе си и катаната си. Тя погледна какво е направил, приближи се до него и също заби с всичка сила Асаучито й в земята, като здраво го стисна и се виждаха капките кръв, които потичаха по него, и само измрънка:
-Време е за фойерверки!
След което погледна напред и се усмихна и отново промълви:
-Араши, понеже ти си първия с когото се запознах с академията, ще се опитам да те подкрепя, колкото мога, а не да действам на своя глава, както правя витаги.