Тренировъчна площадка №3

Тя беше абсолютно копие на номер 2 и също се използваше в натоварени случаи. Притежаваше всичко необходимо от бойни снаражения и уреди до спокойни места за релаксация ...

Веднага след подканата на Такаяма Киуширо, синекоската се бе отправила насам. Дрехите й отново се оказаха на земята и момичето въздъхна дълбоко добивайки известна представа какво представляваше площадката, както и какво й бе дал главният сенсей.
- Хм.. - промърмори момичето докато щателно глеждаше настоящето си оръжие. После вдигна поглед от него и се врътна на пети по посока на Шинуме Райта. - Е, с какво започваме?
Гласът й не звучеше нетърпелив, но всъщност й се искаше да започват по-бързо с обучението. Достатъчно години бе пропиляла в моткане, че да се мае още.

Чернокосото момиче под името Шинуме Райта беше стройно и доста слабичко момиче и съдейки по слабия и външен вид всеки би могъл да я подцени, но се знаеше, че тя беше завършила академията с отлична оценка по всички дисциплини и беше обучена от самия Киуширо на преподавателският занаят ...
- Е, ами ако искаш първо да се представиш, съответно и аз на теб. И тъй като си ми първата ученичка ще се наложи да ескперемтирам ... - отвърна с усмивка тя ...

Татсуя вдигна вежди и се усмихна истински за първи път откакто бе стъпила в Академията.
- Обичам експериментите. - потвърди синекоската, но после отново стана сериозна. И все пак лицето й се оживи повече отпреди. - Аз съм Аюми Татсуя... Иии, искам да знаеш нещо...не съм от тези, които ще се оплакват или превземат, предпочитам да ме обучиш и да си скъсам задника от трениране, отколкото да се правя на "Мис Шинигами 2009". С три думи: Не бъди мекушава... Твой ред е.
Аюми приключи толкова лаконично кратката си реч, както и я започна. Остана спокойна, очаквайки да чуе сенсейката си. Дори не й бе минало през ума да я подценява. Никога не изграждаше мнението си за даден човек от първото впечатление. Знаеше, че понякога външния вид лъже...

- Е добре тогава, Аз съм Шинуме Райта, аз също несъм такава личност и дори за секунда несъм си мислила да не те натоварвам .. все пак всиччко се постига с много тежки и продължителни тренировки ..
Отвърна сенсейката и бавно извади занпактото си от ножницата ..
- И така по същество .. В първи курс главно се учи Занпактото и боравене с него. Всяко занпакто е отражение на собственика си и негово основно оръжие. Тъй като ти все още нямаш ще се наложи да тренираш с този Асаучи .... И така .. някакви въпроси или направо да започваме ?

Аюми хвана Асаучито си малко по-удобно и зае стабилна поза. Ръцете й се подредиха върху дръжката на оръжието и я обхванаха здраво. Ръцете й се изпънаха леко напред, като лактите й останаха свободни за движение. Единия й крак се приплъзна напред, а цялото й тяло леко се приведе напред. ... Като цяло зае бойна позиция.
- Въпросите ще изникнат по време на тренирането предполагам. - отвърна синекоската и тръсна глава, така че бритона й се разлипя леко върху очите, закривайки едното. И все пак тя си виждаше почти перфектно, въпреки тъмносините кичурчета.

- Добре тогава, първо искам да ме атакуваш и да се опиташ да откриеш пролука в защитата ми ...
Сенсейката прикелкна леко, като единия и крак беше пред другия и държейки занпактото си настрани ...

Aюми кимна отсечено и се втренчи в учителката си. Мислите й бързо се раздвижиха...
"Добре, да започваме.. " помисли си тя и се устреми изведнъж напред. Опита се наистина да се засили добре. Сърцето й затуптя силно и на нея й се стори че всичко минава на забавен кадър. Веждите й се сключиха и образуваха по между си две тънки бръчици (Слава на Бога, те все още бяха мимически xD). Щом се приблици достатъчно близо до Райта тя замахна напрапречно на нейната катана като се опита да приложи възможно повече сила. Знаеше добре, че надали щеше да може да открие пролука в защитата й, и все пак нищо не й пречеше да пробва. Нищо не ставаше от самосебе си.
И така след силния удар с катаната, последва още един замах, този път с крак в същата посока. Цялото й тяло бе последвало движението на катаната й, така че като цяло се бе опитала да заеме възможно най-стабилна позиция и да не се изтърси. Крака й бе някъде на нивото ребрата и бе изпънат в коляното... След това кракът й веднага потърси обратно мястото си на земята xD ...Беше напълно наясно че това можеше да развали равновесието й, но щеше да рискува... Обичаше риска, обичаше да пробва нови неща... Какво толкова, най-много да се пребие или да й сритат задника. Нищо ново под слънцето...

Двата удара бяха лесно парирани от много по - опитната сенсейка, като звука от сблъсъка на двете катани изкънтя на цялата площадка ...
- Много добре ... а сега е време за контраатака ...
Райта притисна занапктото си отстрани и избута момичето на 10 метра ... След което скочи високо във възуха и замахна рязко надоло към Аюми ...

Татсуя се озова на 10 метра от сенсейката си, все още очудена как стана всичко толкова бързо и донякъде удивена, че нямаше близки срещи със земята. Прехапа набързо устна, нещо което правеше само когато беше напрегната. Съсредоточено проследи движението на Райта, начина по който я отблъсна, отскока й от земята, стойката й във въздуха... Синекоската се опитваше да не изпуска от очи нито един детайл. Като че ли сенсейката нарочно леко позабавяше действията си, за да може другата да ги види ясно и отчетливо.
Аюми приклекна леко, подпирайки се повече на крака, който се падаше леко зад другия. Катаната й се извиси над главата, леко настрани от тази на Шинуме. Щеше да се опита да поеме удара и да я изхвърли назад (т.е. назад за сенсейката, и напред за Аюми). Ръцете й се бяха приплъзнали в самите края на дръжката на Асаучито, така че да има по-голяма устойчивост и да го овладее по възможно най-добрия начин. Също така се бе подготвила след евентуалното париране на удара, да отскочи към Райта със замах с катаната си... Това бе една от главните причини да приклекне - за да може после лесно да се отблъсне от земята и с повече засилка да й нанесе удар...

Удара от въздух придаде голяма сила на Райта, но и както учакваше действията и бяха по лесни за разгадаване. Двете катани издрънчаха и прехвърчаха искри. Под голямата сила Аюуми беше изтеглена два метра назад оставяйки дълбоки следи в пръстта от краката си .. Момичето с голяма упоритост успя да изтласка сенсейката назад и се нахвърли отгоре й както беше планирала. От прикелкналата поза момичето получи по - голяма бързина и като че ли атаката и щеше да бъде перфектна, но точно когато си помисли, че е успяла силуета през нея стана прозрачен и изчезна, като Райта се озова на 10 метра в страни /шунпо/ ...
- Пффф .. това беше на косъм ..

Момичето също се приземи на земята леко с приклек. Щом стъпалата й опряха в твърдата повърхност, тя вдигна поглед от почвата и се втренчи в сенсейката си.
- Наистина държа да ме научите на това ! - промълви тя с нотка възхищение в гласа си, а и в очите си. И все пак беше доволна, атаката явно си я биваше за да се наложи Райта да използва шунпо. После премести Асаучито отново в двете си ръце, тъй каато от последния си сблъсък с занпактото на сенсейката го бе държала в дясната си ръка. Отново застана в бойна позиция и закри едното си око с сини кичури.
- Да продължаваме... - каза най-после Аюми и се затича към Шинуме с всички сили, след което се опита да направи разреаз напречно на торса й...

- Е, може би някой ден ... когато придобиеш повече опит.
- Изглежда, че не трябва да те подценявам ... пък и май е малко нечесно да използвам техники от високо ниво ... От сега нататък ще се постарая да се бия на твоето ... Втори рунд ...
Замахът на момичето беше прекалено лесен за разгадаване и Райта с една ръка успя да блокира атаката й като с другата претискаше тъпата страна на занпактото си за да намали напрежението ...
Силата на сенсейката лесно превъзхождаше тази на начинаещото шинигами и я изтласка назад около 10 метра, след което се изтласка от земята и последва дъжд от замахвания, които Аюми едва одържаше ... Най - накрая тя не успя да устои на темпото, препъна се и падна на земята. Райта се възползва от ситуацията и скочи високо във въздуха опитвайки разрез отгоре ....