Тренировъчната зала

Тя също както цялата сграда беше изградена от сребристо - стъклени синтезирани душевни частици, които можеха да бъдат абсорбирани по време на битка. Залата беше просторна и снабдена с различни тренировъчни съоръжения .. подходяща за всяко начинаещо куинси ...

Хакате пристигна с бавни крачки на тренировъчната зала, като вървеше след сенсея си.Бе спокоен и не се тревожеше нито пък се чудеше какво ще прави тук.Каквото и да бе, щеше да се справи.

Сенсея изведнъж изчезна от погледа на момчето и се озова до един лост. Той го дръпна и от цялата зала взеха да се отварят шлюзове и да излизат мишени от тях, който се задържаха за по малко от секунда и пак се прибираха.
- Да ти видим рефлексите сега и дали си научил всичко ... искам да унищожиш колкото можеш. Започвай !

Хакате видя че уцели доста от мишените което донякъде го зарадва.Но все още имаше какво да се желае и преди следващия си опит, момчето трябваше да си почине.Все пак не искаше да падне на земята от умора и след това да не може да стане 10 дена.Успехът нямаше да бяга така че момчето реши да поседне някъде.Площадката не беше точното място за това но той намери някакъв стол и седна и се облегна.Бавно извади от чантата си.....дюнер това чудно изобретение на арабите, го бе накарало да седне и да си почине най-много.Започна да яде, като се стараеше да дразни и сенсея си.След 5 минути, когато вече бе нахранен Хакате извади минерална вода и бързо пресуши шишето.Когато вече бе нахранен и напит и дори и отпочинал, Йасута стана, като сложи стола на мястото.Бавно се задвижи към центъра на тренировъчната зала и се загледа в местата където до преди малко имаше мишени.Обзе го странно чувство на злоба, такава която той досега не бе проявявал.Стисна силно кръста който държеше в ръката си като изпъна нея ръка напред и затвори очи.Всичко в залата беше тихо, дори сенсея мълчеше.Все пак когато боговете тренират и зверовете мълчат Да, Йасута бе далеч от това нещо наречено Бог, имаше още много да се учи и дори трябваше да придобие голяма сила, но той щеше да го направи.Бавно започна да разделя душевните частици, като те се оформяха около ръката му.Количеството трябваше да е точно, за да може да има бързината да изтреля всичките стрели по всички мишени.Когато усети че е готов със събирането, около момчето се появи аура-бяла на цвят.Неговото реяцу се придивжваше по всички части на тялото му като се насочи към рцете му.Бавно с него Хакате започна да оформя своя лък, като се стараеше да го прави колкото се може по-добре.В точния момент даде знак на сенсея си за мишените, като се затича напред и скочи, с изпънат лък и запрати първата стрела към първата мишена която видя, след нея последва още една, още и още....

/Сори за поста в другата тема.Когато съм го пейстнал от уорд съм го направил в грешната тема./

И такаа още няколко мишени изпадаха .. но все още имаше няколко които продължаваха да се скриват и показват ...

Йасута видя че и с този опит напредна още малко.Още 4-5 мишени бяха изпадали, което си беше напредък, но оставаше още малко.за тях момчето трябваше да се постарае доста тъй като или е бил много бавен или много неточен при изтрелите си и затова не ги е уцелил.Сега трябваше да поправи тази грешка.Затвори очи, като първо изчисти всички мисли от своята глава и започна да се концентрирва, като си мислеше само за предишните си опити.Местоположението на тези мишени които бе изпуснал.Трябваше да се сети горе долу къде се намират за да може да реагира моментално и да ги уцели и тях.Изпъна лявата си ръка напред-тя бепе тази в която държеше кръста.Този аксесоар пораждаше някакво странно чувство в него.Той нито повечето куинсита не бяха вярващи но използваха кръста за да избиват неприятелите.Странно.Но реши да не засяга теми за които не знае нищо и затова веднага започна да събира душевни частици от другите предмети.Това дори вече му беше скучно тъй като го правеше за стотен път.Беше го правил много пъти в Академията и тук го бе изпълнявал няколко пъти.Когато лъкът почна да се оформя, Йасута вля реяцу в него за да го дооформи и да го направи перфектен.След това се зае със стрелата, като внимаваше да я направи остра и лека.Всичко това се опитваше да го прави колкото се може по-бързо за да свикне и след това да уцели останалите мишени.Даде за поредевн път знак на сенсея си като след това скочи нагоре и изтреля първата стрела към първата мишена която видя.Моментално събра душевни частици като образува втора стрела и нея също я изтреля към друга мишена.Това се повтори няколко пъти и когато Хакате видя че мишените изчезнаха от погледа му той се приземи като се загледа в резултата...

Почти всички мишени бяха повалени .. останаха точно 3. При този развой на събитията, сенсеят дръпна един друг лост и увеличи максимално скоростта им на движение ...
- Хайде да видим сега как ще се справиш ...

Хакате се учуди че му останаха само 3 мишени.Дълбоко в себе си не вярваше че ще свали толкова много.Явн наистина бе супер, мега, хипер талантлив.В следващия миг видя че сенсея прави нещо и за момент зърна мишените, като установи че скоростта им сега е максимална.Което значеше че сега, това изпитание е финалното и ако успее да ги уцели и трите, ще свърши сагата с лъка.Погледна към местата където бяха мишените които не бе уцелил и запамети точно разположението им.Затвори очи, като започна да прави чистка в ума си-изчистваше всички ненужни мисли и да остане само мисълта за уцелването на мишените.Скоросттра им беше доста голяма, но Хакате щеше да се постарае да ги уцели всичките от първия опит.Изпъна ръката в която държеше кръста напред и околните предмети, образувани от душевни частици, бавно започнаха да се разпадат.Те се ронеха, като частиците отиваха бавно към ръката на Йасута и скоро лъкът му започна да се оформя.Всичко вървеше добре, когато момчето не получа главоболие.Беше като сън посред лятото.Не го очакваше но трябваше да се справи с този проблем.Имаше два начина-да усили потока от реяцу към главата си, или да го намали.Но ако го усили имаше вероятност болката да се увеличи, затова той реши да опита по втория начин.Бавно смали до минимум реяцуто, придвижващо се към главата му и постепенно тази болка изчезна.Когато беше вече напълно добре, Хакате с пълна пара продължи да събира душевни частици и след минута оформи лъка със собственото си реяцу.Отне му само няколко секунди да направи стрелата.Сега усили потока от реяцу в цялото си тяло, за да може после да е достатъчно подвижен за да може да уцели мишените.Даде знак на сенсея си, като му каза че това ще е за последно.Насочи лъкът си нагоре и в моментът в който видя нещо което се движи запрати острата стрела към него.След това Моментално направи нова перфектна стрела и я запрати към следващото нещо което видя.Остана му само последната мишена.Въпреки че не знаеше дали бе уцелил първите две, той вля доста голямо количество реяцу в стрелата и я запрати с надеждата да е успял с всичко това...

2 мишени паднаха, остава 1. Интересното беше, че последната взе да променя траекторията си, като влизаше и излизаше от всички празни дупки и беше трудно да се прецини от къде ще изкочи ...

Йасута изгледа с учуда последната останала мишена и си каза "Б*хт*!Аз толкова ли съм тъп че не можах да уцеля тази мишена?!?".След това обаче разбра горчивата истина.Тази мишена бе малко по-сециална от другите- променя траекторията си, като влизаше и излизаше от всички празни дупки и беше трудно да се прецини от къде ще изкочи-тя променя траекторията си, като влиза и излиза от всички празни дупки и беше трудно да се прецени от къде ще изкочи.Мишените също така нямаха реяцу, така че отпадаше шанса да усети душевната енергия на мишената.Оставаше само едно-да разчита на своя инстикт и на собствената си бързинаДори и ако не види отначало мишената, Хакате трябваше после да се съобрази и да уцели моментално мишената.Момчето изпъна дясната си ръка напред, като започна да разделя околните предмети и да придвижва душевните им частици към лъка му.Стараеше се да го прави колкото се може по-добър за да успее и с този последен изтрел.След като го направи добре, поне според него, Йасута извличаше още душевни частици и ги оформяше като стрела.този път удобството бе че ще трябва да стреля само един път, но този опит, трябва да е перфектен.Достатъчно бърз и точен за да може да уцели мишената.Щот щеше да бъде гадно отново да прави друга стрела и да стреля върху същата мишена.Когато усети че е готов, момчето даде знак на сенсея си и с лек отскок бе във въздуха, като виждаше всичко.В първия момент в който видя нео да се мърда пред очите му запрати стрелата към нещото и се приземи надявайки се да е уцелил….

Но, момчето пропусна ... явно трябваше да се постарае повече ... Сенсея гледаше все така с изпитателен поглед ...

"По дяволите" каза младото куинси наум.Беше изнервено че изпусна.Беше му останала само една мишена а той пропусна, което беше супер зле за настроенито му.Загледа се за миг в земята и си каза че ако се нерви, ще изпуска повече, затова сега трябваше да се поуспокои.Не беше времето, нито пък мястото да се нерви.Трябваше да се концентрира единствено и само върху своята задача да уцели мишената която бе останала несвалена.Но този път щеше да опита по друг начин.Нямаше да стреля само един път, а щеше да стреля три пъти по мишената като така искаше да увеличи шансовете си.Бавно изпъна ръката си напред, като се загледа в околните предмети.Те бавно започнаха да се ронят и сините душевни частици "пълзяха" във въздуха към ръката на момчето.Бавно започна да се оформя един лък, който все още не бе достатъчно добър и голям, но куинсито знаеше че трябва да поработи.Насочи реяцуто си към двете ръце, като се стараеше да направи своето оръжие перфектно.Когато бе готов с тази част, момчето започна да разделя душевните частици на една стена, като сега вече правеше своята стрела.трябваше да го направи много бързо, тъй като при втория и третия си изстрел няма да има толкова време.даде знак за последно на сенсея си като отскочи нагоре и изпрати стрелата към първото нещо което видя.Вля реяцу в ръката си и моментално направи нов лък, като се прицели внимателно и го изтреля напред, като същото се получи и с третата стрела.КЙогато се приземи Йасута погледна към мишената надявайки се да я е свалил.

Мишената беше свалена, а от погледът на сенсея личеше, че бе доволен ...
- Е преминахме най - лесната част от тренировката с лък. Какво ще кажеш сега да се пробваш с истински противник. Мишените са прекаленно лесни и не правят кой знае какви движения. Битката с истинско куинси е доста по трудна ...
- Когато си готов и аз съм готов. Като за начало няма да те атакувам само ще избягвам атаките ти ... Започваме ..

Хакате изгледа учудено сенсея.Не си представяше досега че ще се бие срещу него.Но щом, трябваше, нямаше какво да се прави.Стисна кръста в ръката си и веднага опита да направи лък, като го изтреля към сенсея си.Просто искаше да види какво ще се случи, затова не направи някаква сложна атака.Първо трябваше да опознае слабостите на учителя си и тогава щеше да го уцели.

Стрелата щеше да се забоде точно в главата му, ако не беше изчекнал врата си на една страна ... След това действие, с ръка започна да изпуква врата си ...
- Е, малко да разгрея ...
И започна да прави някакви смешни упражнения за разстягане без изобщо да обръща внимание на момчето пред него ..

Хакате усети че сенсея се опитва да се подиграва с него.Тези изпуквания на врата.Явно с това искаше да каже на ученика си да опита по друг начин.Момчето се замисли за миг какво да направи и се затича към сенсея и скочи към него, като моментално направи стрела и лък.Изтреля ги колкото се може по-бързо надявайки се на някакъв напредък.

Но сенсея се пречупи назад в кръста и стрелата го задмина ...
- Ммм само още малко и ще съм напълно готов - отвърна ухилен той ...