Класната стая

Тя представляваше огромно просторно помещение изградено единствено от душевно синтезирани със стъкло и сребро частици. Имаше множество чинове разположени етажно, а пред тях голяма черна дъска и бюро, на което стоеше сенсея ...

Хакате влезе бавно в класната стая, като първото му впечатление бе че помещението е изградено от душевни частици.Това обаче според него не е толкова важно и сега трябваше да почне обучението си като Куинси.Знаеше че ще е трудно но той бе амбициозен.Седна на един чин и поздрави сенсея си.

- Здравей - поздрави го сенсея.
- Аз съм Фукушима Ариморо, приятно ми е - усмихна се той.
- Тук ще те уча на всичко необходимо за да осъвършенстваш куинси уменията си. И така с кое искаш да започнем първо:
(1) Използването на Куинси лък
(2) Използването на Гинто
(3) Използването на Сийле Шнайдърс

Йасута за миг се замисли.Беше важно със какво ще започне тъй като това може би ще е най-силната му атака за в бъдеще.След секунда стана от чина като каза направо на сенсея си:
-Нека да започнем с използването на лъка.Това е доста добра атака, затова избирам първо нея.Сега какво трябва да правя.

- Мхмммммммммм ....
- Добре, лък можем да активираме по два начина: чрез сенрей ръкавица или чрез аксесоар. Ти кой от двата метода предпочиташ ?

Хакате отново се замисли за момент.Трябваше все пак да е нещу супер яко.Не знаеше какъв аксесоар може да му предложи сенсея нито пък ръкавицата.Когато реши каза:
-Еми нека да е със някаква ръкавица.Това ми се струва че е най-добър избор.

-Ъмм, че е добър добър е, но проблемът при сенрей ръкавицата е, че изисква много време за тренировки и усъвършенстване, пък и по трудно се формира формата на лък, затова ще пробваме с този аксесоар ... По късно когато придобиеш повече опит можеби ще те науча да използваш сенрей ръкавицата ...
Сенсея му подхвърли един Аксесоар: кръст.

*Мангетсу получи Аксесоар: Кръст*

- Такаа принципа на това е, че трябва да усетиш средата и чрез кръста да започнеш да събираш душевни частици от околната среда. А мога да те убедя, че тази среда е с най - богатите душевни частици. Eто как става ...

Сенсея запретна ръкава си и неговият кръст увисна на китката му. Той започна да се фокусира и кръстът започна да абсорбира околните душевни частици като не след дълго формира перфектен лък.
- А сега пробвай ти.

-Добре, за мен няма толкова голямо значение, важното е да се науча да използвам лъка при нужда.
Хакате изгледа внимателно опита на сенсея си, като разбра основното.А и сега му беше напълно ясно защо помещението бе от духовни частици.Затвори очи като се бе отдалечил от сенсея предварително.Започна да се концентрира като знаеше че няма да успее от първия опит.На-важното сега бе да се "слее" с околността за да може да разчупи душевните частици и да ги използва.Йасуда се стараеше да не трепери, за да не се провали заради това.Отвори очи внезапно като зае стойка и опъна стрелата на лъкът който се опитаваше да направи.Беше сигурен че ще се провали но за да направи лъкът щяха да му трябват много старания и усилия.

/Искам да питам мога ли да си сменя името, защото в други рпгта които играя съм свикнал с друг ник, а сега просто експериментирах/

Опитът на момчето беше доста сполучлив като за първи път и кръг от душевна енергия се формира около кръстът ... върхът на стрелата леко започва да се показва но беше доста тъп.
- Много добре .. просто продължавай да опитваш ...

/Мда може кажи какъв да бъде новия и междо другото вече можеш да създадеш лъка си в секцията оръжия, като завършиш академията ще го получиш ../

Хакате чу какво каза сенсея отново и допълно се мотивира да продължава да опитва с джуцуто.Щом този опит е бил много добър, значи момчето е на прав път и скоро ще успее.Разбира се няма да е след 2-3 опита-ще му трябват повече но това него въобще не го притесняваше.Важното бе накрая да научи това умение, за да може да го използва за в бъдеще когато се бие с холоуите, когато завърши академията.Момчето отново затвори очи, като стоеше неподвижен.Стараеше се да бъде максимално фокусиран върху лъка и всяка секунда си го представяше в мозъка си.Според него ако си го представя така, ще може по-лесно да го създаде с помощта на душевните частици и да го оформи със своите душевни частици.Беше сигурен че няма да е толкова лесно колкото си мислеше в началото, но той щеше да се справи несъмнено.Все пак той беше неповторим и никой не можеше да се сравнява с него.Понякога дори това че е надменен го прецакваше но той спасяваше положението.След няколко минути, Йасута отвори очи като стоеше концентриран без дори да мръдне сантиметър.След няколко секунди започна да оформя душевните частици от околните предмети във своя лък, като се стараеше да го направи перфектен, защото иначе за напред нямаше да може да го използва.Фокусира цялото си внимание върху лъка който се мъчеше да изработи.След още няколко секунди, бавно опъна лъка и се опита да изтреля "стрелата" която се е получила.

Новообразувалия се кръг започна да се разрширява и бавно взе да приема формата на лък .. Върхът на стрелата се изостри и започна да се удължава, но още не бе готова за изстрелване .. Сенсея беше удивен от бързия напредък на момчето ...
- Много добре се справяш само не губи концентрация .. усети цяла среда около теб ... близо си към съвършенството ...

-Добре, сенсей, ще се опитам да го направя.
Хакате се замисли над това което каза сенсея.Да усети цялата среда около него и така да образува лъка.Изглеждаше трудно от негова гледна точка.Заогледа се из стаята и видя всички прозорци, чинове, стените, предметите окачени на тях.Трябваше да извлече душевни частици от всички тези предмети за да направи своя лък.Тийндейджърът, погледна към ръцете си като усети че започва много по-лесно да усеща реяцуто в тях и че усеща по-добре душевните частици от околната среда.Опитваше се да го прави и се получаваше.Чувстваше силата в себе си и се справяше доста по-добре от преди.Усещаше как душевните частици се отделят и се приближават до ръката му и той ги оформяше с реяцуто си.Беше уверен във възможносите си.Трябваше да научи тази техника за да може да изпълни всичките си поставени цели за своето блестящо бъдеще.Когато усети че е готов вля реяцу в ръката си като изпъна лъка и запрати стрелата напред като погледна какво се е получило.

Лъкът на момчето беше почти формиран, с дребни недостатъци, но беше достатъчно за да може да изтреля стрелята. И точно когато си помисли, че изстрелва стрелата тя се разложи на душевни частици и изчезна ...
- Съвсем малко трябва да подобриш формата на лъкът и не изпускай контрола над стрелата ... ако спазваш тези указания ще успееш ... опитай пак ..

Хакате видя че вече постигна доста голям напредък и може би му оставаше много малко да направи перфектния лък и стрела.Е, нямаше да е перфектен, тъй като такъв могат да направят само най-силните куинсита.В случая Йасута щеше да направо доста добър лък.Отново започна да се съсредоточава, като мислеше за бъдещите си мечти, тренировки, битки и всякакви предизвикателстава които може да му предложи животът на куинси.Но сега не бе време да се замисля за такива работи.Сега неговата голяма задача бе да извлече достатъчно душевни частици от околните предмети и да оформи добре лъка и стрелата.Затвори очи като си спомни, защо бе решил да последва пътя на всяко куинси.Мечтата му да защитава всички хора и всички души от гадостите наречени холоуи.Това беше неговата голяма цел.Йасута знаеше че няма никак да е лесно и нерядко ще е на прага на отчаянието.Не рядко ще му се случава да бъде смазан в битка от някой холоу, но той щеше да се изправи и да го победи.Момчето бе толкова амбицирано че вече бе готов с подоготовката и започна да оформя лъка си.Неговото първо оръжие, което ще използва.Опъна стрелата, която успя да направи, опита се да я заостри още с помощта на реяцуто си и я изтреля напред, като се надяваше да е успял.

Лъкът прие пълната си форма, но стрелата бе изстреляна на не повече от метър преди да изчезна ...
- Много добре се справи .. с лъкът .. сега просто не изпускай контрол над стрелата .. направи още няколко опита, след това ще можем да започнем същинската тренировка ...

Хакате се зарадва че постигна още напредък.Лъкът му бе почти оформен и оставаше само да оправи стрелата.Още преди да я изстреля знаеше че не е вложил достатъчно енергия в нея и затова няма да се сизстреля достатъчно бързо.Но все пак от друга страна един метър си бе горе долу добро постижение, при положоение че някои се мъчат доста повече преди да стигнат до това равнище.Не всеки бе толкова умен и талантлив колкото Хакате Но сега не бешпе нито времето нито мястото, куинсито да мисли за това.Йасуда отново запретна ръкави, като погледна право напред и стисна здраво кръста в лявата си ръка.Бавно и плавно започна да отделя душевните частици от другите предмети, като се опитваше да го прави максимално добре.Според него, ако нещо не се прави правилно, то няма никакъв смисъл от правенето му.Куинсито премигна няколко пъти като вля реяцу в ръката си и отново образува този лък.В следващия миг, бавно дръпна ръката си назад като опъна стрелата и моментално се прицели и я запрати напред, надявайки се тя да измине по-голямо разстояние.

2,5 метра ... Сенсея премигна без да каже нищо ...

Хакате не чу нищо от сенсея си и леко се подразни от това.Все пак дори и едно "Добре" щеше да бъде прието с радост от Йасута, но нямаше какво да направи.Все пак сенсея досега го беше насърчавал доста така че сега реши да не обръща внимание на това.сега трябваше да се концентрира върху своята задача-да направи лъка си и да успее, да изтреля стрелата на нужното разстояние.Хакате наеде глава за миг като си припомни опитите и се замисли над това къде греши.Лъка беше добре направен, но стрелата куцаше.Трябваше да направи нещо за нея, за да може да я изтреля бързо така че тя да мине по-голямо разстояние от предишните си опити.Куинсито се загледа напред в единия прозорец и виждаше как клоните на дърветата се люлееха от вятъра.Навън всичко бе нормално.Пълен синхром.Хакате трябяваше да постиогне това.Да синхронизира вниманието, си върху двете неща-използването на душевните частици от околната среда и оформянето на лъка и стрелата.Изглеждаше трудно от една страна, но щом му хванеш цаката всичко се оправя.Просто на Йасута му трябваше практика а и трябваше да се постарае малко.Иначе нямаше да се получи нищо.Куинсито зае стойка, като изпъна двете си ръце право напред.Бавно започна да отделя душевните частици от другите предмети.Това ставаше лесно поне за сега, но контролирането им беше трудно.За непитно куинши като Хакате пък беше мъчение.Йасута използваше собственото си реяцу за да оформи лъка, като се опита сега да направи стрелата.Концентрира се най-вече върху нея.Ако я направеше прекалено голяма и тежка, тя щеше да се движи бавно и ако е в битка опонентът му ще се измъкне.Ако пък е прекалено лека и малка, ще е много бърза, но пък няма да нанася големи поражения по врага, което също щеше да бъде гадно в битка.Затова младото момче трябваше да намери синхрома между тези две неща.Бавно изпъна стрелата на лъка, като се прицели в една ваза, на няколко метра пред него.Целта му беше да я уцели точно по средата и трябваше да го направи бързо.Вложи още реяцу в стрелата като се стараеше да я балансира с лъка в следващия миг я изтреля към взата надявайки се да я уцели достатъчно бързо.

Глупавия поглед на сенсея бе разсеян от бързата стрела, която профуча покрай ухото му ...
- Уоооо - подскочи той ..
- Добре, добре стига толкова .. че не остана нищо в тая стая от абсорбиране на душевни частици ... да отидем на тренировъчната площадка ... да видим какво си научил ...

Сенсея напусна стаята ...

Хакате видя че е успял да направи това което иска сенсея.Скри задоволството си като когато се обърна към него видя че е излязъл.Момчето веднага се запъти към тренировъчната площадката като така остави класната стая празна.

Хакате изгледа всичко внимателно, като видя че тези мишени зче4знаха само секунда-две след като се появиха.За куинисто това време беше много малко а дори не можеше да си представи как за две секунди ще уцели толкова много цели.Наистина беше направил добре лък а и стрелата но това беше много по-различно.В това изпитание, Йасута трябваше да покаже огромно количество бързина, доста бързи рефлекси и точност при уцелването на мишените.Пред това изпитание, образуването на лъка изглеждаше като детска играчка.Беше толкова проблемнои, а Йасута имаше да направи нещо толкова трудно.По душа си бе мързел а това ще го накара да мисли да се мърда и още куп работи.А можеше сега да си е пред компа и да играе CS Но нямаше какво да се прави.Вече бе поел; по пътя на куиншито така че сега не можеше да се откаже.Беше поел отговорността и щеше да направи всичко което трябва за да стане силно куинси.Но поне доброто във цялата история бе че се специализира в бойния стил Хоухоу.А той служи за бързото избягване на атаки и за бързо придвижване.Затова чрез тази тренировка Хакате трябваше да усили многократно бързината си.Не знаеше дали ще успее от първия път.Все пак за страничен наблюдател това изглеждаше почти невъзможно, дори опитно куинси би се затруднило, но летвата вече бе вдигната високо а Йасута просто трябваше да я прескочи и то с доста за да остави голямо впечатление у сенсея си.Искаше да стане неговият най-добър и най-успешен ученик.Искаше целият клан на Куинси да се гордее с него.Искаше само да бъде почитан от тях.Това беше неговата цел;.Да бъде уважаван а не да живее в миши дупки и да трепери при появата на някой Холоу.Щеше да бъде срамно и затова Хакате нямаше да позволи това да се случи.Погледна към местата от които излизаха мишените.Бяха доста отдалечени едни от други, което също усложняваше нещата.Бяха разпределени някак симетрично или поне така бе запомнил Йасута за краткото време в което ги зърна.Цялото това нещо изглеждаше невъзможно.Йасута бавно застана в позиция, като погледна кръста който държеше в ръката си.Сребърният кръст, този който ще му помогне да мине през това изпитание.Дали щеше да успее, само времето щеше да го покаже.Въпреки че момчето бе уверено във възможностите си, трябваше да се постарае много.Трябваше доста да се поизпоти.Изпъна силно ръката си напред, като погледна отново на местата където бяха мишените.Даде знак на сенсея че след малко ще е готов с приготвянето, като му каза че в момента в който направи първата стрела, мишените отново да се появят.Само учителя да не се избъзика с него, като пъсне стрелите по-рано от очакваното.Тогава щеше да яде много куинси стрели от Хакате.Момчето затвори очи като мислеше само върху целта си.Трябжваше да се абстрахира от всички мисли и да фокусира цялото си внимание върху задачата си.Знаеше че няма да е ленсо но беше длъжен да го изпълни.Бе дал клетва пред баща си че ще стане добро куинси, както и пред още много хора.Бавно, много бавно започна да отделя душевните частици от другите предмети.Не искаше да се насилва и да го прави бързо тъй като после трябва да е изключително подвижен при изтрелването и да улучи колкото се може повече мишени.Дори едно леко потрепване може да бъде фатално.Не трябваше да се страхува от нищо.То нямаше и от какво.Вярваше във своите ввъзможности и знаеше че само ако иска може да улучи всички мишени за секунда.Просто трябваше да бъде внимателен.Отвори очи като се загледа в душевните частици които бе отделил от околната среда и те бавно се оразуваха в лък.Куинсито се стараеше да го прави перфектно, както го направи в класната стая.Иначе нямаше да успее.Бавно абсорбираше душевните частици като спомагаше с реяцуто си при оформянето на частиците.Вече реши да премине към стрелата на оръжието си, тъй като сенсея нямаше да го гледа цял ден.Все пак и той е човек и си има работа която да върши.Няма все пак цял ден да чака Йасута да изтреля стрелите.Хакате вече бе готов с лъката и даде знак на сенсея да пусне мишените след три секунди.Беше много напрегнато но Хакате вярваше че ще успее.В момента в който усети че нещо се мърда изтртеля първата стрела към тази посока.В следващия момент скочи напред като моментално бе направил стрелите и ги запрати към следващите мишени.Знаеше че е невъзможно да уцели всичките но поне можеше да опита.Както се казва “Надеждата умира последна”.А Йасута я имаше в изобилие.Абсорбираше моментално душевните частици като ги правеше на стрели.Изтрелваше ги внимателно към мишенитер и се ндаяваше да е уцелил доста голям брой…

/Най-големия мист в това рпг.1 страница на word.Надявам се че е достатъчно да мина и това изпитание с мишените./

*Амм тва тряаше да е в другата тема ама карайй следващия пост го пиши там *

Момчето успя да уцели доста мишени но взе да се изморява и трябваше да почине ...