Класната стая - 1ви Курс

Тя представляваше огромна просторна стая с високи прозорци, и множество чинове наредени на височинен етап. Тази стая беше за начинаещите Шинигами ученици, които току що се бяха записали в Академията. Тук се учеха основните неща, които шинигамитата трябваше да знаят и да използват в изпитите за да преминат в по - горния курс.

Заракири Менохоки запръв път влезе в стаята и вдия много шинигамита.Той се чудеше какво да прави и беше в затруднена сутуация.Без да прави нищо той застана пред вратата представи се първо на сенсея,а след това го запичтая какво да направи,като се надяваше да го научат ан най-лесната техника Холоу#1.

- Аз съм Такаяма Киуширо и ще ти преподавам в първи курс - отвърна сенсея ...
- Тъй като всички сте новаци се чудите какво се прави в първи курс ... е ще ви кажа : в първи курс се преподават основните принципи за битка с Занпакуто ...
- Ти ! - извика сенсея посочвайки Заракири
- Знаеш ли какво е Занпакуто ?

Аз ли сенсеи.Попита момчето.Без да чака отговор Менохоки каза:Знам за Занпактоу,че всяко шинигами го има.Всеки Занпактоу си има дух и своя сециална форма,както и прави някаква специална техника.Това бе отговора на Заракири.Той не бе нидо доволен от своя отговор нито разочарован.

- Правилно ... също така занпактоу притежава две форми на освобождаване Ши-Кай и Бан-Кай. Всички вие ще получите уникален свой занпакто когато завършите академията, а междувременно ще тренират с това: Сенсея извади един Асаучи и го подаде на Заракири ....

*Заракири получи Асаучи*

- Асаучи са най - обикновенни катани, които не притежават вътрешен дух... Мм добре стига толкова теория да преминем към практикатаа ... Заракири отиваме към Тренировъчната площадката .. и сенсея изчезна набързо с шунпо.

Червенокоската бавно пристъпваше към стата като след няколко минуи се намери на прага на помещението, където всички я зяпаха. Тя забеляза сенсея и множеството маси наредени в височинен етап. Риката се огледа за свободни места. Тя забеляза няколко и си избра, което е най-близо до прозорците. Докато отиваше към мястото тя мина покрай учиталя и само каза:
-Добър ден, сенсей.
След което седна на стола, който си беше избрала и подпря главаа си с едната ръка като започна бавно да оглежда стаята и се ослушваше за заповедите на сенсея.

Момичето обаче изглежда, че беше доста развалнувана и дори не забеляза, че сенсея го нямаше. В стаята имаше доста шинигамита, които или пишеха домашни или си говореха или пък правяха някоя шмикерия, използвайки отсъствието на сенсея .... Едно момче подвикна на момичето:
- Йо, няма го - като посочи оставената бележка над черната дъска:
" НА ТРЕНИРОВЪЧНАТА ПЛОЩАДКА СЪМ ! ЗА ВСИЧКИ НОВИ УЧЕНИЦИ ВЗЕМЕТЕ ПО ЕДИН АСАУЧИ И ЩЕ ВИ ЧАКАМ ТАМ"
На масата имаше различни видове катани без духове, които бяха с доста изтъпени остриета ...

Риката погледна бележката и стана от стола като се насочи към масата с наредените катани. Тя бързо грабна един без да погледне кой взема, сложи го на рамото си излезе през зейналата врата към тренировъчната площадка.

Момчето бавно бутна вратата и тя с прискърцване се отвори.Можеше за се види гледката отвън.Имаше доста големи прозорци пък и стаята беше огромна.Момчето се поогледа и забеляза някои ученици които явно яха или заспали или си пишеха домашните.Момчето се поогледа и забеляза една голяма черна дъска.
-Я да видим На трени..ровъчна.та площадка...съм ! ца всички нови..ъхъм Асаучи ли.Това книга ли трябва да е.Аса - Учи ммаи да.
Видя различни видове катани под дъската.
-А може би това.
Момчето слезе до наи долната част от стаята и грабна една катана след което се запъти обратно нагоре.
-Дочух че 2ма отиват на тренировъчната площадка ще е добре да ги последвам още несъм запознат с района.
Измърмори си момчето и се лепна зад тях.

- Онзи се шегуваше, нали? - мърмореше чернокоската, докато се чудеше от коя стана да навлече академичната униформа.
Погледът, с който я бяха дарили на входа, изобщо не й се понрави и бе понечила да се обърне, за да попита какъв е проблемът, но спокойствието преди всичко. Наистина, невъздържаността й може би щеше да й навлече проблеми. Затова щеше да стиска зъби известно време, а после да изпусне парата с един спаринг. Но засега доброто впечатление и обучението бяха на първо място. Нахълта залитайки в класната стая на първи курс, защото за малко не се бе обесила на униформата. Огледа се припряно и плъзна поглед по дъската в търсене на инструкции, защото хаосът в стаята й говореше за липсата на сенсей. Очите й се приковаха на бележката. Беше й нужна по-малко от секунда, че да се докопа до дълга, елегантна и очевидно тъпа катана, както оказваха инструкциите. Не дари присъстващите в залата с вниманието си и тръгна забързано към тренировъчната площадка, надявайки се някой да не й препречи пътя, защото нямаше да бъде очарована. Или по-лошо... да се изгуби.