Входът на Академията [За Регистрация]

Момчето за пръв път мина през тази порта и започна да се оглежда.То видя трите правила и се опита да ги спази особено това за тишина.Там имало много шинигамита,но Заракири се надявал него да го изберат.

Момчето стигна до бутката а пред него имаше доста дълга опашка от хора.
Момчето леко си подаде главата на страни за да види каде трябва да подаде документите си.След като си изясни отново се прибра и леко пристъпваше напред а хората малко по малко бяха отхвърляни или приемани в много рядак случаи.
-Я тоя някав здрав ми изглежда няма начин да него приемат.
Помисли си момчето.След броени секунди се чу.
-Даа бе да ! Дори несе връщаи и другата година.
...-Ъъ маи няма да ме приемат като гледам какви си тръгват.
Момчето бавно пристъпваше напред а опашката от хора се смаляваше.Наи сетне доиде негов ред.Тои подаде докоментите си и малко уплашено бе погледнал към човека срещу него.

След момчето стоеше червенокосо момиче, което дъжеше в едната си ръка няколко листа и си мърмореше нещо под носа. По едно време започна да се ослушва кой е отхвърлен и кой е приет като приетите бяха рядкост, особено момичета, но тя беше 99,9% че ще влезе в академията. Тя продължаваше да се оглежда и след време започна да си тананика някаква песен като след малко докосна огърлицата си на врата си и се замисли.

Сравнително намусена и сумтейки нещо, Рюу минаваше през тълпата. Стъпваше на пръсти, но не гледаше къде ходи и за малко не отнесе някакъв непознат. Тръсна глава и си рече наум, че трябва да внимава повече, защото проблемите бяха последното нещо, което й трябваше на това място. Проследи с поглед приемането на тези преди нея. Ако я накараха да носи униформа, щеше да стане сложно. Извъртя очи и се огледа наоколо с досада, чудейки се на кого по-скоро да пробута документите си, че да я приемат. Търпението определено не беше от силните й страни.

Аюми огледа бегло тълпата и с безразличие мина през тълпата, като се опиташе да избягва ръгащите наляво надясно лакти. Документите й нервно се потропваха в бедрото й, издавайки нервност и нетърпение да дойде и нейният ред. С отегчение погледът й се беше зареял някъде над главите на останалите и се бе спрял в една точка. С плавно движение прибра кичур тъмно-синя коса зад ухото си и спря нервния тик с ръката си, оставайки абсолютно безучастна. Очите й мудно затърсиха някой от Шинигамитата, които трябваше да преценят дали има потенциял за да я приемат да се обучава за да стане една от тях или не...

Аюми дари двете Шинигамита с бегла усмивка и пое униформата и се запъти натам накъдето я бяха упътили... Докато минаваше през портата синекоската оглеждаше с каменно изражение новопридобивката си и се чудеше как ли би изглеждала в нея...

Kинсей се приближаваше бавно до гишето, беше стоял на опашката от близо час. Явно не беше единственият, който искаше да се запише...но нямаше нищо против. Опашката, подреждането, документацията - всичко това значеше ред. Ред трябваше да има, особено тук, поне по негово мнение.
-Името ми е Кинсей Кагари. - стегнато каза младежът и подаде документите си - Тук съм, за да се запиша за обучение в Академията...макар че това е очевидно, предполагам. - сви леко рамене младежът и впи поглед в двете шинигамита пред себе си, изучавайки външния им вид. Не беше виждал много от тях преди това и не знаеше какво да очаква, в крайна сметка...е, не изглеждаха толкова странно, колкото би си представил човек.

Момчето зад Кагари беше Ююми Зутсу.Нямаше намерение да чака много,но опашката го беше задържала доооооста.Подаде документите си и зачака инструкции.

-Слушам. - отсечено кимна Кинсей и мина през вратата. Е, започваше се. Имаше инструкции, скоро щеше да има и повече задачи. Засега нещата се развиваха добре...

Ююми взе униформата си,сложи я(някакси) и се запъти към стаята.